Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01 19:10 - За най - голямата заблуда на Хитлер
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 06.01 18:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Помествам два откъса от книги, в които е посочена една много сериозна причина за краха на Адолф Хитлер.

image

„Холокостът трябва да се отбележи като друга икономическа и военна грешка, а също и като едно от най – гнусните престъпления в историята на човечеството. Хората, отричащи холокоста, съвсем правилно подчертават, че няма нито един документ с подпис на Хитлер, който да разрешава геноцида над евреите, но те удобно игнорират факта, че думите на фюрера правят именно това, отнов и отново. На 21 октомври 1941 г. той казва за евреите пред своето обкръжение: „Изтребвайки тази напаст, ние ще направим на човечеството услуга, за която нашите войници дори нямат представа.” Четири дни по – късно в разговор с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и обергрупенфюрера на СС Райнхард Хайдрих той споделя: „От трибуната на Райхстага предрекох, че ако войната се окаже неизбежна, еврейството ще изчезне от Европа... Между другото, не е лошо общественото мнение да ни приписва план за изтреблението на евреите. Ужасът е полезно нещо.

Аналогично: на 18 декември 1941 г. на среща с Химлер той нарежда систематизирането на Холокоста. Стотици хиляди евреи вече са избити, но след тази среща процесът ще придобие индустриални мащаби. На 22 февруари 1942 г. Хитлер добавя: „Ние ще възвърнем здравето си само като премахнем евреина”.

По време на войната Хитлер умишлено започва унищожаването на една добре образована и трудолюбива част от германското население.  За същия период броят на германците, заети в промишленото производство, спада от тридесет и девет милиона през 1939 г. на двадесет и девет милиона през 1944 г. В Първата световна война Хитлер е удостоен с един от железните си кръстове от еврейския адютант на своя баварски резервен полк и знае, че от евреите стават добри войници. И все пак насочва финансов и военен ресурс за заличаването на една раса, за която дори бегъл поглед към списъка с Нобелови лауреати би го убедил, че е отчаяно необходима на Германия в нейната екзистенциална борба.”1



"Антисемитизмът, издигнат в ранг на държавна политика, нанесъл сериозен ущърб на Германия.Терорът над евреите станал една от главните причини за краха на грандиозния замисъл за установяване в Европа на немска хегемония. Целта за пълно господство над Европа не могли да постигнат в своето време Карл V, Филип II, Людовик XIV и Наполеон Бонапарт - същата участ очаквала и Хитлер, но не по причина на грандиозния замисъл. В действителност Хитлер на два пъти бил близо до целта си: през 1938 година, когато европейските държави се съгласили с немското господство в Източна Европа, и през лятото на 1940 година, когато Западна Европа лежала в краката на Хитлер. Освен това поколенията на немците на зряла възраст по време Първата и Втората световни войни искрено вярвали в достижимостта на немското господство в Европа и били готови да се сражават до пълна победа. Но Хитлер направил всичко така, че да усложни и без това твърде сложната задача - идеята за "окончателното решение на еврейския въпрос", породена от мита за расата, била неговата тотална стратегическа грешка - той направил непримирими врагове своите потенциални съюзници. Защото дори и да е имало световно еврейско влияние в световната политика, то е било доброжелателно към Германия. През Първата световна война еврейското лоби в САЩ всячески препятствало влизането във войната на страната на Антантата. В Русия евреите изиграли голяма роля в революцията и за победата на болшевиките, което довело Русия до излизане от войната. Заедно с евреите Хитлер направил врагове на режима и онези немци, които категорично не приемали антисемитизма - а това всъщност бил цветът на нацията! Голяма част от участниците в Съпротивата се оказали там именно поради отвращението си към антисемитизма.
Освен всичко останало хитлеристкият антисемитизъм повлиял негативно на немската наука. Приносът на евреите в Германия в тази област на човешка култура е трудно да се преоцени: една трета (!) от немските лауреати на Нобелова награда били евреи. Авторитетът на немската наука в цял свят през 1933 година бил толкова висок, а количеството на научните публикации толкова голямо, че много чуждестранни учени специално изучавали немски език (както днес изучават английски), за да се запознават с научните публикации в оригинал. Университетите и научните библиотеки на Германия били образец за американската система за висше образование, а немските научни списания се смятали за флагман на предната научна мисъл. В резултат на антисемитските "чистки" в университетите и изследователските центрове били опустошени цели отрасли на знанието - социологията, изкуствознанието, психологията, психиатрията, имунологията, неврологията, биохимията, физиката, математиката. Мнозина техни колеги престанали да посещават Германия. До идването на Хитлер на власт световният център за ядрени изследвания се намирал в Гьотинген - след 1933 година той се преместил в САЩ, което позволило на американците първи да създадат атомната бомба.
Най - голямата заблуда на Адолф Хитлер била в това, че искрено вярвал, че антисемитизмът ще му помогне да спечели симпатиите на световната общественост. Той бил убеден, че в света има антисемити и те ще станат негови ревностни привърженици. Но сметките му излезли криви. Оказало се, че дори традиционният "бесен" антисемитизъм на украинците, хърватите, унгарците и литовците се основавал не на хитлеристките представи за световното еврейско господство, а на други обстоятелства, свързани с компактно обитаване на еврите в слаборазвитите райони на Източна Eвропа, където виждали враг във всеки чужденец. Такива компактни заселвания на евреи никъде другаде нямало и нацисткият антисемитизъм шокирал европейците..." 2

Ползвани източници:

1.
„Изкуството да воюваш” (стр. 73-74), изд. Сиела, София, 2020 г. Автор: Андрю Робъртс.
2. "Окултните тайни на Третия райх" (стр. 165-167), издателство "Паритет", 2006 г. Автор: Антон Первушин.



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 187135
Постинги: 345
Коментари: 388
Гласове: 713
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930