Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
29.05.2021 21:19 -
За родопския властелин Момчил
Помествам текстове касаещи родопския властелин Момчил. Той е останал в народната памет като Момчил юнак след като изминал пътя от разбойник и наемник до самостоятелен владетел, борещ срещу турското нашествие на Балканите и загинал в сражение с нашествениците.
Картината изобразява подпалването на турския флот при Бистонското езеро (с. Порто Лагос) от силите на родопския владетел. Това се случва през юни 1344 г."Защото и днес, както и някога историята не служи за оране и копане. Историята ни дава познания, но това познание едва ли ще има някаква особена цена, ако то не се превръща в благородно чувство и съзнание. Ако историята душевно не ни обогатява, ако не ни въодушевява и възпламенява към благородни помисли, пориви и дела." Николай Хайтов
"Получил титлата "деспот" от императрицата и признание на своята полунезависимост, Момчил желае да получи признанието и на противната страна, затуй веднага се "разкайва" (Момчил и разкаяние!") и прави предложение на Кантакузин да се възстанови техният съюз. Родопският войвода се домогва до положението на самостоен владетелен княз, "подпечатано" и признато от най - големите съседни сили - все едно на каква цена, защото в политиката е важна не цената, а успехът.
Изоставен от турците, които си отиват след изтичането на четиринадесетдневната им служба, Кантакузин се вижда принуден да приеме предложението на Момчил, защото се страхува да остане "насаме" с неговата петхилядна войска. Той плаща поисканата му цена - "севастократор", без никакво колебание, защото сам знае, че "Момчил не може да се накаже". "Простил му, като чакал удобен момент"! Какво значи това? Казано е съвсем ясно: когато приемал условията на Момчил, Кантакузин просто искал да спечели време, да дочака "удобния момент" и да си отмъсти. Че и в очите на Кантакузин съюзът е бил само временен, личи напълно ясно от добавката, според която Кантакузин бил доволен, дето "за известно време" Момчил оставал при него (само за известно време!).
Момчил обаче отлично познавал безпощадните закони на византийската дипломация и ги прилагал сам без никакви задръжки. Той, вместо да даде "удобния момент" на Кантакузин, само се възползувал от него и се отметнал... "веднага щом станал могъщ и сметнал, че има достатъчно сили за самостоятелно управление от император Кантакузин, и от императрица Ана, макар че получил знаците на деспот, изпратени от нея, (той) воювал едновременно и с двете страни и подчинявал градове и села".
Кантакузин тоя път е откровен, защото причината за новата измяна на Момчила е наистина стремежът му към самостоятелно управление. Това обяснение се покрива и с мнението на Грегорас, който потвърждава, че "виждайки раздорите между Апокавк и Кантакузин, Момчил намисли да използува обстоятелствата, за да стане независим". "Той завоюва места и от двете партии (продължава Грегорас), като им отне много твърдини. Този нехранимайко имаше тогава под властта си около четири хиляди души конница, все видни и отбор юнаци. Впрочем той притежаваше и много твърдини, укрепени от изкуството и от природата."
Всичко е ясно: Момчил се отмята от Кантакузин, за да получи "деспот", отмята се от императрицата, за да получи "севастократор", но понеже и от двете му титли определят все пак едно положение зависимо - отмята се и от двамата, за да осъществи заветната си мечта - независим владетел на Родопите. Това е важно, всичко друго може да върви по дяволите!
Облегнат на своите "видни и отбор юнаци", родопският владетел "нападнал и превзел Ксанти и (станал) господар на всички крепости в областта Меропа1, като стигнал чак до Мора" 2. Тези думи на летописеца са кратки, но зад тях се чува и тропотът на бясната Момчилова конница, и глухите удари от разбивани крепостни врати, и гръмогласното ехо на дружните бойни викове, и звънтенето на мечовете, и грохотът на стоварените върху шлемовете боздугани.
След много битки и съюзи, след проливане на кръв и на мастило, над Родопите огрява ден: Родопите са най - сетне пак в прегръдката на свои - прегръдка, може би корава, може би прекалено силна, неспокойна, властна, но затова пък отдавна чакана, искрено желана!
Всичко това се случва през 1344 година3. Случва се така бързо и в такъв момент, че взаимно омаломощените противници нито имат време, нито имат възможност да се борят с надхитрилия ги варварин и той успява в началото на следващата година - 1345, да закръгли своето княжество, както следва: цялата област Меропа, т.е. цялата Средна Родопа в горното и средното течение на Арда става негова земя с граници: на изток областта Мора; на север владенията на цар Александър; на юг княжеството на Момчил се спущало по южните родопски склонове и стигало до Бяло море, включвайки една ивица от беломорската равнина с граници на изток Куручай; а на запад - Драма и Кавала.
Главни крепости в тая беломорска ивица, а и в държавицата на Момчил, били: Ксанти - определен за Момчилова столица, и известната Перитеореон (Перитор). Това била силна крепост, разположена на морския бряг, заобиколена от винаги безснежно, закътано поле, твърде влажно и дори блатисто, и затуй винаги обрасло със зелена трева."
Източник: "Родопски властелини" (стр. 7; 50-52), изд. "Христо Г. Данов", първо издание, 1974 г. Автор: Николай Хайтов. ___________________________________________________________
Пояснителни бележки:
1. Меропа - земи по средното и горното течение на р. Арда, които се покриват в общи линии с Ахъчелебийската покрайнина, обособена след Освобождението в Смолянска околия.
2. Мора - територия намираща се в долното течение на р. Арда и покриваща се горе-долу със съществувалия през социализма Кърджалийски окръг.
3. "1344 година" - според проф. Пл. Павлов, вероятно през същата година или в началото на следващата Момчил се жени за знатна българка от Търновското царство, което го превръща в съюзник на цар Иван Александър (1331 – 1371). Фолклорът я нарича Рада и Видосава, но исторически сведения как се е казвала не са открити. Според Пламен Павлов между Момчил и българския цар съществува определена координация на действията.
Тагове:
Американски старжурналист: В Украйна кон...
А, бре деде, кьопаво у главу ...
6 задачи през които избраните трябва да ...
А, бре деде, кьопаво у главу ...
6 задачи през които избраните трябва да ...
Следващ постинг
Предишен постинг
