Блогът на Хранислав :: За българите в Средновековието (1)

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.11.2021 11:48 - За българите в Средновековието (1)

Автор: hranislav Категория: История

Прочетен: 1213 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.11.2021 11:59

В тази публикация помествам част от откъсите от една книга, които мисля да споделя. Четивото е посветено на българското средновековно минало.

„При наличието на така значителната книжовна продукция от епохата на Българското средновековие, чиято главна цел била да се внедрява църковно-религиозният светоглед, възниква въпросът, сред какви среди е имала книгата най – широк достъп и кои са били главните и потребители. Въпросът за читателя е несъмнено твърде важен, тъй като книгата, както се знае, е израз не само на мислите и разбиранията на своя автор, но и силно духовно оръжие за въздействие върху мислите и разбиранията на други хора, които са имали възможност да се запознаят с нейното съдържание.” (стр. 16)

Откритите на територията на манастирски комплекси множество кирилски надписи, датирани от края на IX и първата четвърт на X в. говорят, че са били налице „значителен брой грамотни хора от различни краища на страната, което ще рече, че появилата се по това време старобългарска книга е могла да разчита на достатъчно ако не действителни, то поне потенциални читатели. Тази констатация важи и за следващите столетия и особено за времето на Втората българска държава (XIII-XIV в.), когато условията за разгръщането на просветното дело са били твърде благоприятни и когато се създадат забележителни средища като Килифаревската школа на Теодосий Търновски и Търновската школа на Патриарх Евтимий. Без да разполагаме с цифрови данни, можем да твърдим, че пропорционално погледнато най – много действително четящи хора през периода на Българското средновековие е имало из средата на църковното съсловие. И това е естествено като се има предвид, че за всеки свещенослужител независимо от неговия ранг книгата е била важно пособие, необходимо за извършване на богослужебните му задължения и за пропагандиране на християнската вяра. ... Да се познават „светите писания”, е било нужно на представителите на църквата и с оглед на тяхната преподавателска дейност в различните просветни средища, тъй като средновековният български духовник е бил не само богослужебно лице, но и учител за ограмотяване на хората и за въвеждането им в християнското вероучение.” (стр. 17)

„Свързаността на представителите на църковното съсловие с книгата се е изразявала не само с това, че те са били едни от главните и потребители, но и в това, че мнозина от тях са се занимавали с превеждания и преписвания на книги.” (стр.18)

„Старобългарската книга намирала ревностни потребители и сред монашеството. Първоначално сравнително малко на брой, манастирските обители, пръснати из различни краища на страната, нараствали непрестанно и числото на монасите ставало все по – внушително. Покрай редицата задължения предвиждани от манастирските устави, калугерите трябвало да се занимават и с четене, да се запознават с живота и делата на именити християнски светци и мъченици.” (стр. 19)

„Наред с църковния клир и монашеството третата група, сред която можем да намерим фигурата на читателя, е управляващата феодална върхушка. Разполагащи с богатства, с власт и с повече свободно време, българските боляри и техните семейства са имали най – големи възможности да получат по – добро образование, да имат достъп до книжовните творби, тъй редки и трудно създавани при тогавашната примитивна техника. А най – привилегирован в това отношение бил самият владетел, цар Симеон. Дворецът му, както може да се заключи от известния „Пролог” към сборника „Златоструй”, бил хранилище на множество книги, „древни и нови, канонични и неканонични”. ... И което е по – важно – тези книги не стоели просто като мъртво богатство, а били непрестанно четени и ползвани от „книголюбеца княз Симеон”, както го назовава една приписка от началото на X в. Владетелят ги четял при това не само за собствена полза, но за да подбере най – ценните според него творби и да възлага на опитни книжовници да ги превеждат от гръцки на български... Наред с това Симеон имал обичай да чете избрани места от някои книги и пред събраните пред него боляри. ... С една дума, дворецът в Преслав бил не само център за обсъждане на политически и военни въпроси, но и средище на интелектуална дейност при най – голяма употреба на „буквеното слово”. Книги четял самият владетел, книги четели и превеждали и именити негови сътрудници, с книжна мъдрост били запознати столичните боляри.” (стр.20)

Източник: „Българинът в Средновековието (Светоглед, идеология, душевност)”. Изд. „Георги Бакалов”, Варна, 1985 г. Автор: Димитър Ангелов.

Нагоре