Действията в цитирания текст касаят потушаването на Априлското въстание през 1876 г.

Подготвяното нападение за което се разказва е част от акцията на ямболския турчин Шевкет паша по съсипването българските селища, обявени за бунтовнически в телеграма на Абдул Керим паша или в доноси на мюсюлмани.

„Още с пристигането си край Ямбол Шевкет паша наредил да се изсекат всички залесени местности около града с цел да няма къде да се укриват комитите и населението....Веднага се турила в изпълнение заповедта му и започнала сеч на дърветата – поголовна, каквато щяла да бъде сечта и на хората. Междувременно редовната войска и редифите (запасни войници) оградили Каргона и насочили топовете срещу този квартал с чисто българско население.

Да стори Шевкет паша и в Ямбол това, което сторил в Бояджик, му попречил Исмаил Хакъ паша. Когато башибозуците сечели дърветата около Каргона и войниците така нагласяли кордона, че никой да не успее да избяга, Даскал Атаканас Кожухаров, Н. П. Иванов и Иван Велев отишли при Галиббейовица, известили и за надвисналата опасност над града.

Макгахан като обявява Галиб бей за най-големият самовластник в Ямбол, пише: „Самият каймакамин изглежда уплашен  от Галиб бей не по-малко от самия народ.” Споменатата дописка във в. „Възраждане” говори, че едни от най-видните погромаджии на Бояджик е той. Но види се, у жена му е имало човещина, щом трима ямболски първенци са се обърнали за помощ към нея. Явно, дало им кураж и отсъствието на Галиб бей, който заедно с Шевкет паша нагласял капана на смъртта за своите съграждани. Впрочем Галиббейовица не тръгнала да търси мъжа си, за да иска от него застъпничество за обречените каргонци /Бел. на преписалия: в статия на историка Петър Петров се твърди, че въпросният бей е нямал и властта да спре готвения погром/. Както пише Никола Върховски в книгата „Ямболски патриоти и революционери”, тя „се качила в купето” и отишли при Исмаил паша, на когото съобщила, какво застрашава каргонци.

„Пашата набърже си облякъл военната униформа, окачил на гърдите си медалите, облякъл отгоре униформата си един дълъг овчарски кожух, турил на главата си калпак и с овчарска гега се явил на разсъмване при Шевкет паша и почнал да го моли да се откаже от намерението си.  Последният с разярен тон извикал няколко войници и заповядал: „На този комита главата в пет минути вътре на мен ще я донесете.” Когато войниците наскочили да уловят „комитата”, Исмаил паша хвърлил кожуха и кръвопиецът Шевкет паша паднал на колене и с плач молил началника си Исмаил паша за прошка.”

За Исмаил паша се разказва още един анекдот. Понеже му било заповядано виновниците да минат под ятаган, той накарал свои подчинени да държат вдигнати ятагани и така ямболци минали под ятаган. Каква е истината в двата анекдота, не може да се каже, но главно на Исмаил Хакъ паша дължи спасението си Каргона, който турците наричали Кючук Кардаг (Малка Черна гора). Заслуга за неговото спасяване имат още Хафъз ефенди и Хюсеин ефенди. (Димитър Страшимиров споменава, че са наказани, задето са спасили Ямбол.)

Исмаил паша изпратил до Цариград телеграма за погромаджийските действия на Шевкет паша и поискал отзоваването му. Това не станало. Шевкет паша се насочил към други селища, набелязани за съсипване. А след няколко месеца, когато под натиска на световното обществено мнение и дипломацията османското правителство дало вид, че ще търси сметка на виновниците за зверските изстъпления, Исмаил паша внезапно почива. Всичко говорело, че смъртта му не е естествена. Така той е трябвало да заплати своето милосърдие. Може би е станал жертва на Галиб бей и другите бейове, за които Макгахан съобщава, че владеят целия Ямбол и каймакаминът е играчка в ръцете им. Може би тук се е намесила и стамбулска ръка. И днес върху гроба на Исмаил паша в Ямболската джамия има паметник с надпис на турски, български и френски, че тук почива спасителят на града. Заслужена е почитта. Ако са повече хората като него, не биха били възможни жестокостите на фанатизираните тирани.”

Източник: „Бояджишкият бунт” (стр.164-166), изд. „Георги Бакалов” – Варна, 1977 г.

Автор: Александър Миланов.

Надписът в предверието на Ески джамия гласи следното:  „Тук са положени тленните останки на Исмаил Хакъ паша от с. Таушан тепе /Заеши връх – Кабиле/ Ямболско, благодетеля, спасител на населението от II отдел на град Ямбол Каргона от клане и опожаряване през 1876 година.”

Според статия на Петър Петров, поместена в ямболски сайт и касаеща телеграфирането на Исмаил Хакъ до османската столица: „Шефкет паша е отзован телеграфически в Цариград. Ямбол е спасен от клане и опожаряване. Дали действително е било така или е легенда, историята мълчи. Според мен Исмаил Хакъ паша е бил достатъчно известен в Цариград и е имал връзки за да предизвика телеграфическото уволнение на Шевкет паша.
През 1931 година в местния вестник „Тракиец” се появяват две статии за Исмаил Хакъ паша от Черню Георгиев и Апостол Зафиров, местни общественици, които разказват същата легенда за него. В контра статия известният генерал Стилиян Ковачев оспорва спомените на двамата.” (https://yambol-life.com/news.php?id=2386).