Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
19.12.2022 22:33 -
За стремежа на Симеон към императорския престол и още
Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2022 22:34
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 19.12.2022 22:34
За стремежа на цар Симеон Велики към византийския престол и още.
"Спори се дали Симеон получил титлата василевс от Николай Мистик, или само благословията му. По-сигурно изглежда предположението, че на претенциите за директен достъп до престола ловкият дипломат Николай Мистик предложил брак между Константин VII и дъщерята на Симеон. В новата ситуация българският владетел не е имал друг избор. А и това му давало възможност да получи титлата василеопатор (баща на василевса), след което можел да стане съимператор на зет си и дори император. Тъкмо такава кариера направил малко по-късно Роман Лакапин, омъжвайки дъщеря си за Константин VII. Патриарх Николай Мистик си давал сметка за подобно нежелателно от византийска гледна точка развитие на събитията. Предимството на този план било, че изпълнението му се отлагало до навършване на пълнолетие от императора, а дотогава е могло да се разчита на промени. Двете страни се разделили, но Симеон не бил доволен, тъй като директната цел му убягнала и трябвало да се чака.
А работите наистина се променили не в негова полза. По настояване на Константин VII отстранената от двореца през 912 г. майка Зоя била върната обратно през 914 г. и не се забавила да вземе управлението в свои ръце. Регентството било отстранено, Николай Мистик бил заставен да се грижи само за църквата, а новото регентство било съставено от близки на Зоя. Едно от неговите решения било отмяна на уговорката за брак между Константин VII и Симеоновата дъщеря. Така бил ликвидиран и вторият път на Симеон към престола на василевсите. Оставал само един - войната. Той я започнал през 914 г. и я водил до самата си смърт през 927 г.
Идеята на Симеон да застане начело на Византия и да създаде една българо-византийска империя на Балканския полуостров или на цялата територия на Византия не била нито амбиция, нито каприз. Тя не била нещо ново за българската политическа мисъл. До тази идея дошъл хан Крум след четирикратни предложения за мир, които Византия отхвърлила. В този смисъл кампанията на Симеон е продължение на политиката на антивизантийската прабългарска групировка, според която империята никога няма да приеме искрено мирното съжителство, тъй като във Византия смятали, че земите на България са част от нейната територия и рано или късно трябва да бъдат върнати обратно. Дори след покръстването, когато било възхвалявано сближаването и духовното братство между двата народа, тази идея не била забравена. Бидейки приближен до висшите византийски среди в Константинопол по време на учението си, Симеон добре трябва да е познавал тези схващания и сам ще е дошъл до мисълта, че конфликтът може да се реши, ако на византийския престол застане представител на българската династия.
Когато двата мирни пътя към престола пропаднали и Симеон се опитал с война да застави империята да приеме един от тях, той избрал актуални за неговото време християнски символи, за да изтъкне правата и претенциите си. Върху оловните печати, скрепяващи кореспонденцията му, се титулува "миротворен василевс", "победоносен василевс", "в Христа василевс на ромеите". В едно от писмата си до патриарх Николай Мистик се сравнява с Мойсей, избавил като него народа си от зло. Но зад християнската форма и образи е стояла старата прабългарска идея за премахването на византийското политическо присъствие на Балканския полуостров чрез овладяването на столицата. От същото писмо се разбира, че като мотивирал своите враждебни действия към Византия, Симеон написал, според преразказа на Николай Мистик, че "ние след подвизите на праотците и отците се ползваме от трудовете им". В отговора си патриархът уместно му забелязва, че с позоваването на отците Симеон не е прав, тъй като именно неговият отец се трудил много за мира между българи и ромеи. Но той пропуска да засегне въпроса за праотците. Тук Симеон без съмнение ще е имал предвид своите езически праотци и преди всичко Крум, който е истинският автор на българската универсалистка идея. Симеон се показал като негов достоен наследник и в този смисъл може да се нарече "последният прабългарин". Той не успял да осъществи плана си, но дори и само опитът за реализация му позволява той да бъде определен като най-високата политическа цел, която България си поставила през Средновековието.
Прабългарската старина ще е била на почит и в Симеоновото семейство. Двама от синовете му от втория брак - Йоан и Вениамин - се обличали в българско облекло, т.е. в традиционното за прабългарите облекло. Вениамин, наречен в друг извор Боян, умеел да се превръща във вълк и всякакво друго животно. Това сведение се приема като доказателство за практикуване от него на обряд, близък до шаманството. Йоан и Михаил, син на Симеон от първия му брак, скрепявали писмата си с оловни печати, върху които се титулуват с прабългарската титла за престолонаследник - багатур кана иртхитуин (багатур, бъдещ хан). В обстановка, в която част от българското общество не приемало новото сближаване с Византия, старите прабългарски титли се оказали красноречива форма на антивизантинизъм, напомняйки за някогашните езически времена."
Източник: "Цар Симеон Велики (893 - 927). Щрихи към личността и делото му", изд. "Захарий Стоянов (стр. 94-97). Автор: проф. Рашо Рашев.
----------------------------------------------------------
Прикаченият към статуса файл представлява откъс от историческия сериал "Златният век" (1984 г.) - епизод 3, "Походът".
"Спори се дали Симеон получил титлата василевс от Николай Мистик, или само благословията му. По-сигурно изглежда предположението, че на претенциите за директен достъп до престола ловкият дипломат Николай Мистик предложил брак между Константин VII и дъщерята на Симеон. В новата ситуация българският владетел не е имал друг избор. А и това му давало възможност да получи титлата василеопатор (баща на василевса), след което можел да стане съимператор на зет си и дори император. Тъкмо такава кариера направил малко по-късно Роман Лакапин, омъжвайки дъщеря си за Константин VII. Патриарх Николай Мистик си давал сметка за подобно нежелателно от византийска гледна точка развитие на събитията. Предимството на този план било, че изпълнението му се отлагало до навършване на пълнолетие от императора, а дотогава е могло да се разчита на промени. Двете страни се разделили, но Симеон не бил доволен, тъй като директната цел му убягнала и трябвало да се чака.
А работите наистина се променили не в негова полза. По настояване на Константин VII отстранената от двореца през 912 г. майка Зоя била върната обратно през 914 г. и не се забавила да вземе управлението в свои ръце. Регентството било отстранено, Николай Мистик бил заставен да се грижи само за църквата, а новото регентство било съставено от близки на Зоя. Едно от неговите решения било отмяна на уговорката за брак между Константин VII и Симеоновата дъщеря. Така бил ликвидиран и вторият път на Симеон към престола на василевсите. Оставал само един - войната. Той я започнал през 914 г. и я водил до самата си смърт през 927 г.
Идеята на Симеон да застане начело на Византия и да създаде една българо-византийска империя на Балканския полуостров или на цялата територия на Византия не била нито амбиция, нито каприз. Тя не била нещо ново за българската политическа мисъл. До тази идея дошъл хан Крум след четирикратни предложения за мир, които Византия отхвърлила. В този смисъл кампанията на Симеон е продължение на политиката на антивизантийската прабългарска групировка, според която империята никога няма да приеме искрено мирното съжителство, тъй като във Византия смятали, че земите на България са част от нейната територия и рано или късно трябва да бъдат върнати обратно. Дори след покръстването, когато било възхвалявано сближаването и духовното братство между двата народа, тази идея не била забравена. Бидейки приближен до висшите византийски среди в Константинопол по време на учението си, Симеон добре трябва да е познавал тези схващания и сам ще е дошъл до мисълта, че конфликтът може да се реши, ако на византийския престол застане представител на българската династия.
Когато двата мирни пътя към престола пропаднали и Симеон се опитал с война да застави империята да приеме един от тях, той избрал актуални за неговото време християнски символи, за да изтъкне правата и претенциите си. Върху оловните печати, скрепяващи кореспонденцията му, се титулува "миротворен василевс", "победоносен василевс", "в Христа василевс на ромеите". В едно от писмата си до патриарх Николай Мистик се сравнява с Мойсей, избавил като него народа си от зло. Но зад християнската форма и образи е стояла старата прабългарска идея за премахването на византийското политическо присъствие на Балканския полуостров чрез овладяването на столицата. От същото писмо се разбира, че като мотивирал своите враждебни действия към Византия, Симеон написал, според преразказа на Николай Мистик, че "ние след подвизите на праотците и отците се ползваме от трудовете им". В отговора си патриархът уместно му забелязва, че с позоваването на отците Симеон не е прав, тъй като именно неговият отец се трудил много за мира между българи и ромеи. Но той пропуска да засегне въпроса за праотците. Тук Симеон без съмнение ще е имал предвид своите езически праотци и преди всичко Крум, който е истинският автор на българската универсалистка идея. Симеон се показал като негов достоен наследник и в този смисъл може да се нарече "последният прабългарин". Той не успял да осъществи плана си, но дори и само опитът за реализация му позволява той да бъде определен като най-високата политическа цел, която България си поставила през Средновековието.
Прабългарската старина ще е била на почит и в Симеоновото семейство. Двама от синовете му от втория брак - Йоан и Вениамин - се обличали в българско облекло, т.е. в традиционното за прабългарите облекло. Вениамин, наречен в друг извор Боян, умеел да се превръща във вълк и всякакво друго животно. Това сведение се приема като доказателство за практикуване от него на обряд, близък до шаманството. Йоан и Михаил, син на Симеон от първия му брак, скрепявали писмата си с оловни печати, върху които се титулуват с прабългарската титла за престолонаследник - багатур кана иртхитуин (багатур, бъдещ хан). В обстановка, в която част от българското общество не приемало новото сближаване с Византия, старите прабългарски титли се оказали красноречива форма на антивизантинизъм, напомняйки за някогашните езически времена."
Източник: "Цар Симеон Велики (893 - 927). Щрихи към личността и делото му", изд. "Захарий Стоянов (стр. 94-97). Автор: проф. Рашо Рашев.
----------------------------------------------------------
Прикаченият към статуса файл представлява откъс от историческия сериал "Златният век" (1984 г.) - епизод 3, "Походът".
Тагове:
Няма коментари
