Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
18.12.2021 21:30 -
"Битката на титаните"
"Битката на титаните"
(Поетичен разказ на Георги Върбанов за победата на цар Симеон в битката при р. Ахелой, състояла се на 20-ти август 917 г.)
Преди някъде около хиляда години, край малкия град Анхиало, пристанище древно на морето ни Черно, стана битка жестока в която безбройни войници от двете най – мощни световни империи за слава умряха.
Ромейската сила я водеше Лъв по сърце и по име: стратег най – достоен. А хиляди български лъвове яздеха заедно с царя, комуто никой нямаше равен ни в мъдрост, ни в сила. Симеона Велики в златни доспехи с пурпурна мантия, каквато на цар-император прилича.
По малка рекичка, хиляда години Ахелой я наричат, земята усети битка неземна на неземни гиганти. Един срещу друг , налетяха кохортите римски и дружините български в бой на смърт и за слава. Меч срещу меч, кръст срещу кръст и военното щастие бързо минаваше тъй от ръце в ръце и не можеше никой да каже, кой победител ще бъде в битката днешна и кой господар ще е утре на християнския свят.
На полето тъй равно, тез сили тъй равни пряко сили се борят за трона господен, те равните в божия свят. Грък или българин, сякаш от една майка родени, умираха смело с вяра в единния Бог в сърцето. Всеки имаше ангел хранител, а над мен неотлъчно бе тоз на смъртта. И в ръката ми сякаш без мечът му огнен – всеки, който на ръка бе от мен, от ръката ми моя погина. Резерв след резерв влизаха с песни победни в жестоката сеч и еднакво умираха с рани еднакви, само различни молитвите бяха към Бога – всеки на своята реч.
Но цял ден победа за никой не иде. Тогава, великият цар Симеона, извади си меча и в битката влезе начело на своята гвардия от багатурите тежки. Това удвои на момента силите български, които от своя цар сила поели пометоха ромеите клети. И те безразборно реда си напускат, и щитове хвърлят и уплашено тичат, посичани вмигом от страшните българи летящи на своите небесни коне. Вечните конници победители!
И кога пътници минат, чааак след век дори покрай малката мудна река, виждат как се белеят безбройни погребани кости, останали там от цвета на ромейските гости, които с меч дошли са по тези земи. И си спомнят за времето славно на Симеона Велики – храбрия и мъдрия, воина и книжовника, царя на българи и ромеи!
Тагове:
Търсене